ФЕЯТА

 Помнеше ясно онази вечер… запознаха се на бара, тя чакаше някого, поглеждаше нервно часовника си. Той я оглеждаше доволно ухилен, обичаше предизвикателствата. „Колко закъснява?”, попита. Тя го погледна в очите и върна - „Кой?”. „Приятелят ви”, каза той и пусна усмивка в стил „много съм проницателен, нали”. Жената се изсмя гърлено и след това продължи малко по-сериозно „Не чакам никой, чакам вас, чудех се колко време ще ви отнеме, за да ме заговорите”. Става интересно… От една страна беше леко разочарован, че няма да може да остави другия мъжкар с пръст в уста, докато му завлича мадамата. От друга, хареса му да бъде „ловен трофей”. Не беше от мъжете, които имаха проблем със скъсяването на дистанцията, заговаряше жените с лекота и за десет разменени думи можеше да прецени с хирургическа точност дали ще му пусне тази вечер, колко дълго ще трае сексът и дали ще гълта. В болшинството случаи всичко минаваше по план, освен ако не се намесеше съпругът. Съпрузите винаги се явяваха не на място, за да развалят купона и най-големият парадокс е, че го правеха от любов към жените си. Като обичат съпругите си толкова много защо заставаха между тях и мечтите им(в случая той)? Смахната работа! Обичаше да води представлението, да си играе с жертвите си, които охотно приемаха ролята си да бъдат покорени. Маниерът му ясно показваше кой определя правилата, а жените, пленени от властното му излъчване се разтапяха и няколко питиета по-късно сбъдваха и най-извратените му желания. Тази определено няма да се навие да се чукат с пиколото от хотела, докато той ги снима с телефона си, но в схватка „едно на едно” имаше какво да покаже, беше твърдо убеден. Реши да действа отдалеч и с финес, както подобава на един истински джентълмен. „Какво ще кажеш да поиграем на „Тетрис” горе в стаята ми? Ще видим коя част от тялото ми ще се напасне най-дълбоко и плътно към твоето тяло”. Тя се направи, че не разбира намека и отклони разговора в друга посока – „Съгласна, но дупето ми е неприкосновена територия! Разбрахме ли се?”. Предимството беше на негова страна, затова настъпи по фланга „Понякога играта изисква да се жертва дупето, но мисля, че това е разговор, който можем да проведем и горе.”. Докато той приключваше сметката жената му подхвърли „Обичаш игрите, а? А нещо с връзване…?”. „О, да”, помисли си той, „ще те вържа и после дупето ти е мое”. Отговори „Защо не? Звучи възбуждащо…”. През целият път в асансьора тя го гледаше насмешливо сякаш му готвеше голяма изненада. Харесваше му, обичаше отвреме-навреме да предава управлението и трепетно да очаква какво ще му сервират. Нямаше много неща, които да не беше видял и опитал в леглото, затова не пропускаше дори и най-минималната възможност за нещо свежо. Разбира се, винаги имаше изцепки, както например една уж много изискана дама, която искаше да правят тройка… с пудела й. В такива случаи би отстранил конкуренцията с презрителен поглед към оръдието на труда. Беше доста надарен и обичаше да парадира с това, особено в компания на други мъже. В случая, обаче, пуделът не се трогна и даже се опита да му направи свирка, което не беше много етично. Нея вечер вдигна ръце и завинаги зачеркна „тройка с пудел” от списъка си с желания към Дядо Коледа.

 Нападна я в коридора на излизане от асансьора, нетърпеливо повдигна роклята й и със замах скъса прашките й. Много беше добър в късането на дамско бельо, истински виртуоз, правеше го от раз - много чисто и без да ги наранява. Като студент имаше грандиозен провал, когато в опита си да скъса прашките на колежка й проряза бедрото. Тя изпищя и побягна извън стаята цялата в кръв, колегите й влязоха в стаята и докато си навличаше панталона го пребиха без да изслушат обясненията му, явно са си помислили, че ще я убива По-късно разбра, че са я приели по спешност в болницата и са й преливали кръв. Какво да се прави… рисковете на любовта!

 Жената не се възпротиви на този откровен акт на нарушаване на личното й пространство, опита се да имитира съпротива, като се завъртя с гръб към него и му предостави поле за действие на два фронта. Сун Дзъ беше казал „Объркай врага си!”. Той смътно си спомни, че нещо бяха говорили за дупето, но всичко му изглеждаше толкова далечно и нереално, пък и нямаше нотариална заверка, така че не се брои. Тактиката й да предизвика объркване не се увенча с успех. Проникна в нея без усилие, беше достатъчно влажна, за да промени синоптичната прогноза в района и това само разпали възбудата му още повече. На два метра от тях се отвори врата, чистачката боязливо подаде глава, устата и замръзна в безгласно „О”. За миг му се прииска да може да спре времето и да се възползва от лицевата й конфигурация. После забеляза, че има шини… дотук с мечтите. Чистачката все още ги наблюдаваше в потрес, идваше му да й извика „Хуанита, ела насам да видиш как се прави, все нещо трябва да разкажеш на внуците”, но преди да претвори мислите си в думи, тя затръшна ядно вратата. Отново насочи внимание към обекта пред него… или по-скоро „върху” него. Опитът го беше научил, че оставиш ли първоначалната страст да се изплъзне, става тегаво. Затова я чукаше спортно и безкомпромисно. Темпът, който подържаше можеше да го изведе спокойно до златен медал на световно първенство по академично гребане. Пореше вълните на нейната страст със самочувствието от десетки спечелени гонки, а тя шумно изразяваше подкрепата си „от трибуните”. Виковете й бяха с такава невероятна висота, че без съмнения биха я назначили за сирена във всяка уважаваща себе си пожарна команда.

 Това привлече излишното внимание на японските туристи в стая 1203. Татко японец се подаде в коридора, пред него се изтърколи малкото му копие, след тях мама японка. В отчаян жест на защита бащата запуши ушите си, после се усети, че така не решава проблема и запуши ушите на сина си, после се усети, че няма как да запуши ушите на жена си(предполагам, че за миг се е изкушил да опита с крак). Тя съвестно се самозапуши. После и двамата се усетиха, че детето им има и очи, хвърлиха се напред – мама-сан завъртя детето с гръб, татко-сан в опита си да направи същото, го завъртя пак с лице. След кратко боричкане се разбраха за посоката. Дете-сан се съпротивляваше, искаше да гледа – сега му се е паднало да гледа руса мацка върху голяма пишка. В къщи беше скучно - от мама не ставаше блондинка дори и да се къпе с перхидрол, а като гледаше на татко инструмента и се изпълваше със съмнения, дали в действителност той е биологичния му баща. В случая нямаше думата, защото родители-сан бързо го натикаха в стаята, където чуваше само виковете. Възмутени и те се прибраха след него… Половин минута по-късно таткото се показа с камера, трябваше да заснеме тази откровено възмутителна сцена, с поучителна цел, разбира се, не за друго.

 Двойката не се трогна кой знае колко – тя не виждаше нищо освен клепачите си и в редките случаи, когато отваряше очи, стената. Той реши, че иска да чука, не да става известен, затова като опитен кочияш я завъртя в посока стаята му и я подкара в галоп. Използваше дългите й коси за юзди и я направляваше умело да не се блъска из стените. За миг му се прииска да има поне едно-две препятствия, ей така, за цвят, просто да се пробва да ги прескочи. На няколко метра пред тях съзря кофа със стирка, насочи я натам, с надежда, че ще прелети изящно над нея, но уви, синхронът в мислите им не беше пълен и тя пораженчески заобиколи. Стигнаха до стаята му, нахълтъха вътре като оставиха вратата отворена. Беше навлязъл в работна честота – пулсът му удари 150 удара в минута, но дишането му оставаше под контрол. Определено беше издръжлив и нямаше да я остави недовършена. След по-малко от минута гласът й прерасна в нечовешко кресчендо, разтресе се конвулсивно и замря. Победоносна усмивка се разля по лицето му, идеше му да извика „Алелуя!” и да затананика „Ода на радостта”. Разгромът беше пълен, сега щеше да е негова завинаги, а нощта едва започваше. А и тя спомена нещо за връзване долу в бара… Изчака я да вземе въздух една минута, даде й да пие вода, все пак според „Хартата за човешките права” вода и храна не се отказва, за хапване – след малко. Подаде й микрофона, за да се помоли за храна. Тя го побутна на леглото, отвори дамската си чанта и извади два дълги копринени шала. С насмешлив поглед завърза ръцете му за орнаментите на таблата и след това се зае с атаката на все още твърдия му инструмент. Справи се доста добре, придобиването на подобни умения предполага поглъщането на огромни количества месни продукти… нямаше да си говорят за вегетарианство след това, определено! Само две минути й бяха необходими, за да му направи възстановка на Големия взрив, а тя се постара нито едно от „децата му” да не стане авиатор. Изтощен се отпусна назад, опита се да се развърже сам, но не се справи и най-учтиво я помоли. Тя продължаваше да се усмихва тънко, погледна го и го попита спокойно. „Знаеш ли коя съм аз?”. „Със сигурност не си Майка Тереза”, се опита да отвърне оригинално. Тя се изсмя някак сухо и продължи спокойно „Аз съм феята на пишките”. Помисли си, че не е чул добре – „Феята на какво?”. „Феята на пишките! Увери се сам!” и посочи към чатала му. Той надигна глава с лека тревога, че вместо уникалния си, неповторим и могъщ инструмент, ще види метална паричка. За негово щастие си беше там, цял-целеничък, но все пак изглеждаше странно, по-къс… Погледна я стреснато „Какво си направила?”, тя започна отегчено „Нали ти казах, аз съм феята на пишките”, направи драматична пауза и продължи, „Всеки, с който правя секс е омагьосан и оттук нататък пенисът ти ще се скъсява с три сантиметра всеки път, когато правиш секс. Забавно, а?”. Определено не му беше забавно, беше потресен, безмълвен и завързан. Отвори уста да каже нещо, но тя му направи знак да мълчи и продължи делово „Ще ти дам жокер – правилната тактика за теб е да си намериш жена и да се опиташ да й направиш деца преди съвсем да си окъсял. Като те гледам имаш още 5-6 пъти. Успех! Беше ми приятно!”. Имаше толкова въпроси да й зададе, но се тълпяха в гърлото му, сбутаха се на излизане и в крайна сметка нито един не можа да се изплъзне от устните му. Остана си сам и три сантиметра по-къс…

 …

 Две години по-късно все пак намери едно свястно момиче, което го обичаше искрено, а пуританското й възпитание поставяше семейството на челно място в списъка с житейските й приоритети. Тя го изслуша и първоначално не му хвана вяра, но й допадна желанието му да си имат деца, а безразличието й към секса бе неговата застраховка, че един прекрасен ден няма да го напусне. Междувременно беше загубил още шест сантиметра – първите три, когато веднага след историята в хотела направи проверка с една позната. Оказа се, че не сънува! Вторите три ги загуби, когато се напи от мъка по този повод и се събуди в един публичен дом. Оттогава до ден-днешен пазеше атрибута си като орлица, бдяща на невръстната си челяд. Беше решен да използва останалата дължина с еволюционна цел и да остави нещо зад себе си. Внимателно подбра подходящите партньорки, но след като на няколко пъти се наслуша на подигравателен смях, прецени, че се цели твърде нависоко и се насочи към неизследваните религиозни дебри. Там и откри своето невинно залюхано агънце, чиято представа за успех в живота беше да си намери съпруг, да му роди деца и да му пуска, колкото се може по-малко. Паснаха си идеално! Изчислиха подходящото време за зачеване, направиха няколко „сухи” тренировки и в три последователни вечери сливаха телата, доколкото беше възможно с намаляващото свързващо звено между тях. После зачакаха… Чакането им бе увенчано с успех и няколко седмици по-късно се потвърди – ще си имат дете! Беше изпълнен с благодарност към света и чудото на зачатието, усилията му не бяха напразни, не беше прецакан безвъзвратно. Чувстваше се победител! А можеше да е много по-зле, сега поне нещо осмисляше живота му. Остана му един последен акт на трансформация – да премахне последните три сантиметра. Не искаше нищо да го свързва с мъжа, който е бил. Желаеше да обърне гръб на страданието си и да започне новия си живот на баща. Избра ден, в който съпругата му не беше вкъщи, излегна се на спалнята, пусна си един грижливо кътан порнофилм и доколкото му позволяваха размерите си достави едно последно удоволствие. Усещането беше освобождаващо, сякаш изхарчваш наведнъж грижливо кътани с години пари. Не изпитваше съжаление, мигът бе на върховна наслада, но и осъзнаване, че това е последният миг от стария му живот. Унасяше се… знаеше, че когато се събуди, нямаше да има и следа от последните сантиметри. Сега вече щеше да е пълноценен „мъж”, „глава на семейство”, „баща”…

…

 Бавно отвори очи, за момент из главата му се завъртя споменът от преди няколко часа. Пое въздух и спусна ръка надолу, нямаше ги… последните сантиметри. Усмихна се - без изненади! Понечи да се изправи, нещо го стегна в горната част на трупа, отпусна се пак, дискомфортът изчезна. Плъзна длани по корема си и нагоре, имаше странни образувания върху гръдните мускули. Изследваше с ръце и не смееше да погледне. След половин минута опипване на релефа заключи, че незнайно как се беше сдобил с чифт огромни и добре оформени женски гърди…

 „По дяволите, откъде да намеря сега проклетата фея на циците…”